И така, цялата сага започна на 17.11, когато Бай ви Митьо си караше спокойно (нетипично) по оживения столичен булевард "Прага", по посока 5те кьошета. Беше 18:35, час пик, всички, забързани, летящи, прегърнали урожая от деня, бързащи да се приберат вкъщи при семействата си, или да отидат в бара, където се е събрала цялата компания за по чаша бира в топлата ноемврийска вечер, или пък просто неясно накъде. Спортното окачване нанасяше на Бай ви Митьо поредните поражения по бъбреците и оказваше своето влияние за напасване на вътрешните органи, поемайки неравномерните удари на големите павета. Със скорост от около 50 км в час палатката се носеше като малко грозно патенце към заветното кръстовище. Със скромната скорост доплува на няколко метра от кръстовището с улица "Доспат". Разбира се, на кръстовището, предвид че "Прага" е двупосочна с по две ленти в двете посоки, левият завой е ззабранен. Както за мен, движещ се към 5те кьошета, така и за насрещно движещите се автомобили. Разбира се правилата за какво друго са, освен за да се нарушават? И в лявата лента в моята посока се беше формирала колона от 6-7 коли, чакащи за ляв завой. Най-отпред на колоната да завие чакаше един бял бус Мерцедес. От онези, добрите, верните. Палатката се шмугна като малко черно тигърче покрай чакащите коли, и когато почти се изравни с буса, от отсрещно движещите се коли за ляв завой тръгнала милата. Коя е милата, ще попитате? Сега ще ви разкажа. В момента, в който черната тройка компакт ми се изпречи, скочих на спирачките, грайфера на зимните гуми изскрибуца в услието си да образува сцепление с павираната улица, отпуснах спирачката и се опитах да мина между дясната врата и панел на БМВто и белия бус. Разбира се безуспешно, защото цялата сцена се разви за части от секундата и не повече от 4 метра спирачен път. Дясната предна част на милата палатка безжалостно се вряза в дясната страна на БМВто, ламарините поеха удара и в синхрон с всички физични закони се изкривиха загадъчно, и със скорост от около поне 30-35 км в час, метнах БМВто на около 4 метра от кръстовището. Интересно е, че абсолютно никакъв адреналин не нахлу в кръвта ми, бях спокоен като държавен чиновник в петъчен следобед, слязох от колата, погледнах БМВто (смазан десен панел, дясна врата, обърната навътре колонка), погледнах палатката (на пръв поглед бях изненадан - очаквах много сериозни щети, но - калник, капак, фар, мигач броня). Отидох до прозореца на БМВто. И беше тя. Милата. Русичка. Красива. На видима възраст около 25. Изряден грим, прическа - Стилист Капанов.
- "Добре ли сте?" - попитах.
- "Да." - леко неадекватно. Още не можеше да осъзнае какво става.
Хвърлих поглед на задната седалка - имаше мъничко детенце. Попитах длаи и то е добре, и отговора беше положителен. Отдъхнах си. Отидох и преместих колата от блокираното кръстовище. Стържещ звук отпред отдясно. Остър. Нормално е - казах си. Нищо й няма щом върви. Разбира се последваха редовните въпроси (това ми е втори удар с жена по нейна вина).
- "Ама вие не ме ли видяхте?". Загадъчна усмивка от моя страна. Чувал съм ги и преди, и ангелското изражение, дългите крака и пълният сутиен нямаше как да ме смутят.
- "Виждаш ли - ти ме метна чак там". Не се сдържах. Казах с усмивка, тихо и видимо вътрешно погъделичкан:
- "Левият завой е забранен."
- "Това твоята кола ли е?"
- "Да."
- "БМВто не е мое" - оказа се на друга дългокрака.
Звъня на бащата на детенцето, който дойде, поогледа се, разбра какво е станало и отказа да ми се кара, както се беше настроил. С две думи за да премина вече към снимковата част, дойдоха, написаха й акт, като спестиха алкохола (час и половина след удара 0.055), че е направила неправилен ляв, и й написаха само за отнемане на предимсто. Е, какво да правим. И започна сагата с палатката.
Индекс 
